I'll eat... you up. || Foster I

Заглавие: I'll eat... you up. || Foster I Нед Юни 24, 2012 2:43 pm

I am a cannibal,
I'll eat... you up. || Foster I HiahD

доминик фостър. 25. новороден вампир. емпатия. fc: eddie redmayne

Не, не. Не бях такъв. Поне не в началото. После може да се каже, че проявих подобни наклонности. Към определени неща, естествено.
Та... общо взето историята ми премина скучно. Казвам се Доминик Фостър. Доминик Блейн Фостър, ако искаме да бъдем по-точни, но това май няма да е от значение за вас. За кой ще е? Както и да е. Шотландец съм. Оттук ви изникват и представите за червенокос, синеок човечец, чиято кожа изцяло е надупчена от лунички. Да, такъв съм си, и? От това стигате и до заключението, че лесно можете да познаете Както и по начина ми на говорене, но това е съвсем друг въпрос.
Може да се каже, че не съм съвсем чист шотландец, де. Притежавам наченки и от ирландско потекло. Ама вижте сега. Не съм посещавал Ирландия. Нищо, че тя е на около много малко разстояние от... какво говоря!? Та тя си бе част от Британските острови.
Израснал съм в обикновено семейство. Имам по-малък брат. Май ще е по-добре да кажа, че имах по-малък брат. Вижте сега, по-удачно е да стоя на него настрана. Вече не съм такъв, какъвто бях и не искам той да узнава. Нито да стане като мен, ако по някаква случайност не се овладея навреме. Повярвайте ми, много ми е трудно. Всякакви изблици на безгранична неконтролируемост, усещане на... други усещания и побъркване до още по-голямо побъркване. Такива ми ти работи. Иначе не съм доста забележителен, де, правичката да си кажа. Нищо, че преди пред останалите се пъчех с гърди напред, защото вижте сега - хубаво е да накараш момичетата, а и не само те, да се заблуждават, а? Сега съм твърде зает с работата да си остана що-годе в границите на нормалното. Заради което се мразя.
Мразя се, че съм такъв. Мразя, че съм вампир. Сега, ако знаех кой ме бе превърнал... щях да го убия. Всъщност може да се нарече, че имам бегла представа за това, но не съм толкова сигурен. И добре, спирам, спирам, знам, че ви отегчавам тук. Навярно сте го чували досега от 8436873854654854 различни хора, нали? Моя грешка - вампири.
На двадесет и пет съм. Завинаги. Много биха се въодушевили от факта, че ще останат такива млади, в разцвета на силите си, за цяла вечност, но на мен ми е все едно. Винаги съм си бил непукист отвсякъде. E, ако бях друг човек, можеше да съм си суетен, но аз съм си аз. Но пък то и аз съм си суетен сега, де. Поправка: преди. Може все нещо от мен да се е запазило.
Знаете ли обаче колко е лошо чувството да усещаш другите чувства? При мен това се случва постоянно. Просто като съм около други хора... и изгубвам контрол. Не мога да различа моите усещания от тези на другите. И понякога ставам различен. Още по-лошо става, когато съм гладен. Което е винаги. Май винаги се въртя в един порочен кръг, нали?
Е, да, наистина май е така. Ама... ако можех да направя нещо, досега бих го направил.
Иначе засега това съм си аз.

Psychopathy is defined by a pattern of problems in interpersonal relationships, emotion, and behavior.

Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно).

Херви Клекли предполага (Клекли, 1941), че на психопатите им липсва способност да разберат какво в действителност значи животът.

Според Хеър, множество психопати са очарователни на повърхността и имат изключително умение да показват емоции (докато всъщност не изпитват такива) и имат невероятното умение да манипулират другите.

Тъй, тъй...
Може би не трябваше да го прави. Ха, кога щеше да се послуша? Не и в тези моменти.
Пусна тялото на момичето и я избута от себе си. След това облиза устните си, за да види дали имаше полепнала кръв по себе си. Въздъхна. Чувстваше се толкова жив. Пое си въздух и отново го издиша. Май така започваше да бъде всяка вечер. Ама какво да се направи... Поради емпатията ставаше съвсем друг човек, а при положение, че намереше ли се около много хора, чувствата толкова много го объркаваха, че ставаше друга самоличност. Избута трупа още повече настрани и огледа. Хм, май този път си бе поиграл далеч повече, отколкото възнамеряваше. А можете ли да си представите, че Доминик въобще не искаше да върши такива работи?
Е, да, друг бе въпросът, че го бяха превърнали... насила.
{преди час.}
Вик се чу в нощта.
- Красавице, недей така! - измърмори недоволно той. Мда, хич не обичаше, когато жертвите му крещяха по този начин. - Не е много тактично, когато се крещи, нали?
Взе наново иглата и я заби в дланта й. Нов вик, нов поглед на ужас. Намръщи се наново. Металът явно бе срещнал костта, затова той приложи малко повече сила и накрая тя се проби от другата страна на ръката й. Вдигна поглед и забеляза как поток от сълзи се лееше по бузите й.
- Не ти ли харесва, красавице? - попита учудено и протегна ръката си, като докосна с пръсти лицето й. Момичето шавна и се отдръпна инстинктивно назад. Боже, какво извратено съзнание явно имаше, за да си мисли подобни неща.
Хвана иглата от другата страна и я извади, а конецът разшири и подразни раната отвътре. Фостър се пресегна настрани и взе бутилката с уиски.Отпи няколко глътки, след това изля и част от съдържанието върху ръката й, като спиртната напитка прогори още повече раната й.
Всъщност... това не беше единственото поражение, което той бе нанесъл. Имаше и други. Блузата й бе разкъсана. Бе зашил две три копчета на рамото й, откъснал малки парчета от кожата й. Понякога зашиваше и устните на жертвите си, но сега... не му се занимаваше особено. Дръпна няколко от конците, придърпвайки по този начин тъмнокоската към себе си и заби зъбите си в шията й.
{сега.}
- Чао, чао... - прошепна той, като стана. Прокара на няколко пъти пръстите си през червената си коса, разрошвайки я. Вятър се бе появил наоколо, разпръсвайки приятния мирис на кръв. Сигурно доста същества като него щяха да я усетят. Погледна обезобразеното тяло за последен път и след това продължи. - ....красавице.
Не след дълго се изгуби в сенките на мрака.

одобрен си. прекрасен герой. Smile

» Taking a ride to another climb, knees in my back 'cause we're flying high [the Tanner Foster]