Мистик Фолс. Не беше идвала тук от години... няколко века... По-дълго отколкото може да изброи. Но всичко беше все така същото. Като изключим подновените сгради и новоизникналите постройки. Атмосферата... природата. Всичко беше както тя го помнеше.
Лека подигравателна усмивка се плъзна по устните й. Ако и хората бяха все такива. Мъжете все така лесни. Момичетата толкова лесни за разплакване. Града нямаше да има равен. Особено ако някак се докопа до онзи Стефан с който се бяха забавлявали преди години. Изкормвачът. Ах, за такъв брат би убила. Е, би убила почти за всичко де. Но това беше друг въпрос.
Фей отметна тъмните си къдрици през рамото си и тъмните й очи обиколиха околността, докато пръстите й си играеха със слънчевия й пръстен с лапис лазули. Усети как бута някой с рамо, но игнорира и продължи напред, изтупвайки коженото си яке. Токчетата й кънтяха по настилката на улицата по най-прелъстителния и сладък начин. Един от любимите й звуци.