DarkShadows

One forum of magic
 
ИндексPortale*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Приятелите ни
Съб Фев 23, 2013 1:01 am by Елена Гилбърт

» Рекламирайте тук
Съб Фев 23, 2013 1:00 am by Елена Гилбърт

» Искам да сменя
Съб Фев 23, 2013 12:58 am by Елена Гилбърт

» Търся си другарче за миналото?
Вто Фев 19, 2013 12:19 pm by Thor

» Статуята на плачещия ангел
Нед Фев 17, 2013 2:06 pm by Aleksia.

» Сънят на Арън с Клеопатра (+18)
Вто Яну 01, 2013 1:40 pm by Клеопатра

» ТЕМА...................
Чет Дек 27, 2012 5:24 pm by zahir.

» Арт Кафето
Пон Окт 08, 2012 10:47 pm by Клеопатра

» ДА ПИТАМ ХД
Сря Сеп 26, 2012 8:08 am by Клеър Грей

Гласувайте за нас.
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com
Top posters
Aries.
 
Елена Гилбърт
 
Катрин Пиърс
 
Madison Miller
 
Aphrodite
 
Клеопатра
 
Bryan Bastard
 
Katniss Goldlion
 
Charlotte Petrova.
 
Dean Winchester
 
~* Екипът ни *~
Админи: Елена: Арес: Мелиса: Moд: Али

Share | 
 

  Водопадът

Go down 
АвторСъобщение
Елена Гилбърт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 986
Points : 1144
Reputation : 0
Join date : 10.06.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Водопадът   Пет Юни 15, 2012 9:11 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 986
Points : 1144
Reputation : 0
Join date : 10.06.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Чет Юни 21, 2012 9:57 am

Излязохме от мола и се отправихме към водопадите,знаех че би го сторил пак,той бе негов брат ,а аз ...е един ден щях да си отида ако не се превърна,тогава Деймън щеше отново да е единствената му компания
-Не бих те съдила за това
Водопада бе красиво място,отпускащо и различно,не бе плажа,но все пак можехме да сме сами
-Нищо подобно,вече свикнах,но няма да се откажа
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 42
Points : 44
Reputation : 0
Join date : 16.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Пет Юни 22, 2012 7:47 am

Със безцелната посока която имахме се озовахме при водопадите.Беше красиво място.Не беше и толкова горещо заради вятърът който подухваше.Не знаех колко е часът но беше късно,не вярвах да срещнем други хора тук,ако не бяха свръхестествени същества разбира се.
- Не искам да страдаш ,за това че се държа като глупак без чувства - отговорих на последният и коментар.
Беше така,единственото нещо което не исках беше тя да се чувства зле.Приближих се до нея и поставих ръката си на лицето й. Вперих поглед в топлите й шоколадови очи и се усмихнах.
- Всичко ще бъде наред.. Обещавам - допълни спокойно и не отделях поглед от очите й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 986
Points : 1144
Reputation : 0
Join date : 10.06.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Пет Юни 22, 2012 9:25 am

Не искаше,но точно това ставаше,страдах заради това,заради пренебрежението му и постоянната заплаха на Клаус,заради недоверието му отностно Деймън
-Не искаш?Но страдам,защо не го виждаш Стефан,опитвам всячески да ти покажа че не съм се отказала от теб,да имаше момент когато смятах че изпитвам нещо към Деймън,но никога не съм направила нещо с което да те нараня,една целувка е нищо...Но не няма,чую ме няма да спра да се боря за теб и това което имахме
Ръката му бе на лицето ми,стопляше ме така както само той можеше както може би никой мъж преди него не е могъл,не че са били много...единствения може би който палеше такава страст от в мен бе Арес,но той бе далично минало
-Кога?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 42
Points : 44
Reputation : 0
Join date : 16.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Нед Юни 24, 2012 6:16 am

Елена започна да се обвинява и да обвинява и мен.Не исках да е така,но трудно можех да променя нещата.Когато ме попита кога затоврих очи а после ги отворих рязко.Приближих се към не я и устните ми потърсиха нейните.Целунах я за кратко,но със доста голямо чувство.
- Сега..?! - казах и се подсмихнах.
Трудно ми беше да загърбя всичко и да започна отначало.Това изискваше доста време.Надявах се ,че тя ще ме разбере.. силно се надявах в това.

пп; извинявай за закъснението
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Гилбърт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 986
Points : 1144
Reputation : 0
Join date : 10.06.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Нед Юни 24, 2012 6:30 am

Затвори очи,това как трябваше да значи това,какво искаше да направи така,но щом отвори очи видях проблясък.Вече не знаех какво да мисля,да гадая или просто да го оставя да прави каквото е намислил,но определено идеята му ме изненада,той ме целуна,беше нежно,беше обаче чувствено,обожавах тези негови изненади,винаги ме караше да се топя
-Сега?!-усмихнах се,не бе точно и въпрос,а по скоро констатация - Обичам те,запомни го!
Надигнах се леко и този път аз го целунах,но
по настоятелно
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Клод Фремон
Скандинавски Бог
Скандинавски Бог
avatar

Брой мнения : 47
Points : 49
Reputation : 0
Join date : 27.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Сря Юни 27, 2012 8:21 am

Беше толкова горещо! Сякаш щях да се задуша от толкова горещина. Въздухът беше тежък и така полепваше по кожата ми, че имах чувството, че съм извън тялото си и изобщо не съм на този свят. Трябваше, трябваше да съм на някое студено място сега, представих си океана под Асгард и се усмихнах странно.
Лежах на леглото в стаята си и гледах тавана. Не исках да поглеждам часовника, беше рано сутринта в това бях сигурна. Предпочитах да гледам сенките, които дървото до прозореца образуваха на тавана. Бяха толкова странни и интересни, че дори различавах животни в тях. В десния ъгъл на стаята сякаш виждах куче, а малко по-нагоре забелязвах главата на слон. Или наистина се побърквах или въображението ми беше в повече. Въздъхнах тежко и се завъртях, търсех поне едно по-студено местенце в леглото, но не го намирах. Трябваше да се махна от тази задушна стая, идваше ми да изляза от кожата си, но знаех, че е невъзможно. Станах рязко и се погледнах в огледалото. Бях по леко бельо, но нямаше как да изляза така от къщата. Колкото и топло да ми беше. Извадих една шарена рокля от гардероба и бързо я облякох. Добре, че беше ефирна и лека, така нямаше да усещам толкова много горещината. Само дето нямаше как да избягам от нея, все някъде в този град имаше място, което да е прохладно. Тогава се сетих! Водопада!
Излязох от къщата ми в края на града и се запътих по познатата пътечка, която почти никой не знаеше. Чуваха се само песните на птичките и тихото шумолене на тревата върху, която стъпвах. Усмихнах се и продължих напред. Чувствах се като Снежанка или някоя друга героиня от приказка. Дори вече не усещах жегата, подухваше лек ветрец и роклята ми се развяваше насам натам без да се интересува дали разголва прекалено много от тялото ми. Всъщност нямаше никой, така че не се притеснявах. Гората и зеленината ме бяха омагьосали и се движех като в сън. Всичко беше прекрасно, като в приказка. Чудех се дали наистина съм луда? Луда ли бях? Не знаех, но все едно не бях пораснала. Чувствах се като дете, само ми трябваше една кукла, с която да обикалям и да ми бъде приятелка. Откачено, но толкова разумно. Поне за мен. Не исках да съм сама и да се чувствам самотна. Исках да има някой до мен и да ме закриля. Преди имах брат и баща, а сега нямах никой.
Стигнах водопада и застанах на края на водата. Събух сандалите си и потопих крака си. Усетих студената вода и отново горещината ме заля. Съблякох роклята си без да се замисля и се потопих във водата. Поех си дъх и притворих очи доволна. Беше толкова приятно и студено, цяла нощ бях искала точно това. Кожата ми да бъде заобиколена от нещо студено. Ледено студено. Започнах да влизам все по-надълбоко, докато водата не стигна до брадичката ми. Застанах на едно място и се загледах във водата, което падаше отсреща и се заслушах в шума, който се чуваше от нея.
Сякаш ледената вода ме върна в реалността и спомените за Тор и другите се върнаха. Защо трябваше да се разделяме? Всичко бе толкова прекрасно, а сега аз бях тук, а другите някъде другаде. Години наред бях живяла като добра богиня, която плаче сълзи от злато, а сега сякаш нямах сърце. То беше скрито зад безброй стени, защото знаех какво е да страдам и каква болка носеше и повече никога нямаше да изпитам същото!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Саша.
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 13
Points : 15
Reputation : 0
Join date : 27.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   Чет Юни 28, 2012 8:17 am

Wide Awake. Можеше ли да има по- добра дума за мислите му в тези късно следобедни часове, които се очертаваха бързо да преминават към вечерните? Чувстваше се като на скоро събуден след тежка нощ, или пък може би ден. Не си спомняше точно събитията от предишните двадесет и четири часа, освен онзи момент, в който му се бе наложило да отпътува по възможно най- бързия начин. Но на къде? Не можеше да каже с точност, факт беше, че се озова в друг град, може би също толкова непознат, колкото и предишния.
Паркира колата в крайпътната местност. Слънцето все още бе високо и дразнеше примижаващия му поглед, който се опитваше да се отърве от неприятните светлини, които караха гледката през клепачите му да се превръща в оранжев свят с всякакви червеникаво жълти и оранжеви неща.
Изключи двигателя на колата си, чисто нов джип, не си спомни как се е сдобил с него, а това не беше достатъчно притеснително, за да провери дали не е незаконно негова. Стовари лениво краката си извън нея, стъпвайки колебливо върху тревата съвсем бос, изгубил някъде обувките си, които бе носил. Всичко беше толкова тихо, че главата го заболя, предполагаше, че е излязъл доста от града или е прекалено късно, за да има разхождащи се горски откачалки като него. Само тихото ломотене на водата, някъде от далеч, му подсказваше, че устата му нямаше да остане пресъхнала дълго време. Закрачи, пазейки равновесие от типа "а на ляво, а на дясно", но все пак го пазеше и дори, когато приближи водопада изглеждаше прилично добре, особено щом падна по колене и си топна цялата глава във водата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Водопадът   

Върнете се в началото Go down
 
Водопадът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
DarkShadows :: Градът :: Водопади и пещери-
Идете на: