Захир а.к.а Кристен

• Името, с което се представя тази жена, е Захир* 90% от хората не знаят какво означава думата, затова при въпроса “Как е името Ви, мис?” тя отвръща “Захир. Твоят Захир.”

• Годините й са неизвестни,
което ще рече, че дори аз не съм сигурна за тях. Ако започнем да гадаем
по външността й, може да предположим, че е някъде около 25-30… а може би повече? Или пък по-малко? Не я питайте. Няма да ви каже.

• Води сe Човек
Никой не знае, че точно тази жена е малко по-“мутирала”,
отколкото трябва. Нейната способност, която е неосъзната дори от нея, е
да принуждава хората до такава степен да се привързват към личността й,
че да загубват ума си. Да ги обсебва, принуждава да мечтаят за нея само
чрез един чародеен поглед. [Не е ли това едно огромно бедствие за
прекрасния, мирния и любовен свят, създаден в различните части на тази
планета? (форума)]

• Призванието й е да бъде цигулар/ композитор.
Музиката й принуждава кожата на всички живи същества да настръхва, а
ушите им тихо да забучават и да копнеят дори повече за силната енергия,
която са изпитали… И сега ще ви издам каква е тайната й. От мелодиите й
извира страст, любов и желание, има емоция, защото винаги когато
героинята създава някоя песен, се случва по време на полов акт. Тя е жрица на любовта,
която омайва с чара си и без да осъзнава, че е като божи дар, или
демонично наказание тази сила, оплита мъжките създания, за да спи с тях,
а те се наслаждават на музиката й, докато страстно се любят. И не
мислете, че не изпитва чувства, не, не, това е грешно! ТЯ не е
ПРОСТИТУТКА, тя е ТВОРЕЦ. Отдава себе си, отдава любовта си и цялата си енергия както в половото съвкупление, така и в момента на музикално прозрение.


-Моят проблем е – промълви тихо той и прекара пръсти през косите си, докато гледаше към психолога – че жената, която обичах, ми носеше пълно удовлетворение, но това не повлия на нейното щастие. –
и се замисли над всички онези заблуди, които намираха потвърждение във
физическия свят. Веднъж взел да удря в Захира толкова силно, докато
ръцете не го заболели и пръчката не се счупила в тялото й… Това, разбира
се, се случило в съня му, ала сутринта, когато се събудил и погледнал
към дланта си, тя била подута, посинена цялата от стискане. И тогава се
възродил още един въпрос в главата му! В какво да вярва човек, като с
всичко случващо се, реалността направо се подиграва на въображението
му?!
- Искате да кажете, че вече е с друг?
- Да, е… тя ми
каза, че не се обвързва. Спомням си тялото й, извиващо се и отдаващо се
на моето с такава страст … Целуваше ме така, сякаш бях най-любимия й и
знам, че бях! В този миг ме обожаваше! А музиката й! О, боже, музиката
й! Сякаш описваше цялото състояние, в което се намирахме. Сякаш тя
крадеше нашите стенания, тя ги правеше по-красиви, по-нежни… Не знам,
просто обсеби мислите ми до такава степен, че сега, когато я видя,
трябва на всяка цена да я имам! А тя не ми се съпротивява! Просто взима
цигулката си и изсвирва някоя мелодия… но вече съществуваща, вече
създадена, защото е използвала тялото ми. Чувствам се като изнасилен с
нея. – в следващия миг осъзна нелепостта на думите си – Но е точно така! Тя използва мъжете, за да създава музиката си. Имам чувството, че е някакво… не човешко същество!
- А ако се опитате да мислете за нея като за проститутка, сър?
-
Каква ти проститутка, бе! Тя поне да ми взимаше пари… Неее, никакви
пари, само удоволствие, докато се случва, сякаш стаята се изпълва с
емоции, а накрая си тръгва с усмивка, от която извира любов, всяка фибра
на тялото й се отдава на другите с цялото си съзнание и душа, ала в
същото време си остава някак недостъпно за всички. Да кажем, че на
никого не е казала нито годините, нито истинското си име… Мисля, че само
на Джеб ги беше казала, но може и да греша.
- А само с пустинните бегълци ли…
-
Не, и с бунтарите градските и горските, ако идеш там, всички ще ти
кажат, че я познават. Тя е едновременно приятелка и любима, желаеш я,
обожаваш я, говориш с нея, усещаш как тя може да бъде с теб за една цяла
нощ и телом, и духом, а след това ще си замине. Не знам как го прави!
Това е грях! А след това остава в главите ни, подобно неизлечим,
вечнокървящ белег.



-
Не мога да му помогна. Той се оплаква, че не съм му жена и че отказвам
да се призная за негова любима. Да чу друго, освен мрънкане, че секса с
мен му допада, и музиката, и разговорите, но е отчаян, че не съм повече ?
– запали си цигара и вдиша надълбоко дима – Аз живея за музиката. Мъжете ми трябват, за да живее музиката ми. Ето, трябва да се почувства специален. –
думите й прозвучаха някак високомерни, но нормално бе, когато всички
започваха да се оплакват от това, че не приемаше, да се "омъжи" за тях,
или да се признае за тяхна половинка! И вижте, тук не говорим за
недоволство в сексуален аспект! Тук говорим за същества, които я искат
цялата! С душата!



-
Джеб, разбрах че в град Тусон имало все още неимплантирани човеци,
не-заловени, но незнаещи за съществуването ни. Трябва да отида до там в
скоро време, за да предотвратя имплантирането им. По-светло белия ореол
около очите ми успя да заблуди дори теб, че съм душа, затова с тях няма
да е никак трудно. – усмихна му се чувствено, с любов и обхвана нежно ръцете му в своите – Моля те... позволи ми...




- Mамо, какви са тези жени? – посочи малката Кристен към елегантните жени, облечени в кимона, с бели лица, червени устни и някак приканващ поглед. Гейши.
- Лоши жени… - някак напрегнато отвърна жената с прошарени коси и стисна ръчичката на дъщеря си - …те откраднаха тати от нас….те! –
сдържан гняв се усети в думите й. Непреодолени чувства, много, любов,
омраза, все противоположни, които нямаше как да не погубят клетата
женица.
- Как така го откраднаха? – примигна объркано детето.
- Те правят … както се правят децата, така, правят любов по лош начин с мъжете! Не с един, а с много!
- Ама това се нарича страст... А те, така облечени, някак отдадени на работата си... бих казала дори, че са творци?
- Моля!? Това се нарича грях! Никакви творци не са! –
и последва плесник. Малкото дете се зазяпа шашнато в майка си, която
стоеше с трепереща ръка и насълзени очи, клекнала до него. – Просто… не ме питай… те…
-
Те не изглеждат щастливи, мамо… Като теб са тъжни очите им. Обаче са
красиви, а ти си се оставила така… несресана, изподърпана. – малката ръчичка погали внимателно рошавите коси на майка си и се опита да ги приглади – Недей да страдаш повече, ами забрави за всичко. Опитай.

Интелектът
на девойката бе видим още от ранни години. Беше мила, любвеобвилна,
даваше на хората всичко от себе си, ала оставаше индивидуална в същото
време. Индивидуална и човеколюбива, никой не можеше да я ядоса, защото
винаги обръщаше нещата на шега, с цел по-малко кавги и повече
положителни емоции...
Обича авантюристичните личност и свободните в мисълта си хора…
Получила е няколко предсказания от Контесата:
“-Чувала ли си за Нефертити?” – попита екзотичната жена и вдигна пъстрите си очи към Захир.
“- Никога”
“-
Нефертити, нак-красивата жена на Древния свят, управлявала заедно със
съпруга си Ехнатон империя, простираща се от Африка до Близкия изток,
общество, каквото светът не е виждал.”
“- И това какво общо трябва да има с мен?”
“-
Ти си Нефертити. Душата ти се е преродила в това тяло, ала обичта ти
към Ехтанон е така силна, че той е единствения мъж, който може само с
присъствието си, да запалва музика различна в главата ти. Не знам дали
душата му се е преродила в този свят, но ако е, то бъди сигурна, ще го
усетиш веднага, щом го видиш. Ако се сучи.”
“-Прераждане? Звучи като някаква шарлатанска история…”
“-Тома
Неверни, мисля, че е време да си вървиш, не мисли над думите ми като не
искаш! Ти питаш, аз ти казвам, после ми се оплакваш, че било еди-какво
си! Махай се!” - изгони я Контесата от стаята си...


Enlarge this image

Одобрена, приятно прекарване във форума.
Коя използваш за лик?